Дъжд

Бях споменала, че обичам да пиша. Съвсем насоро написах и нещичко за дъжда. Отдавна исках да си имам нещо за Зизи. Най – добрата идея, която ми хрумна беше за него и дъжда. Просто ми заваля отвътре. Всичко се получи много странно, защото бях до магазина и адски много ми миришеше на дъжд. Една такава странна, чиста миризма. И взе, че ми дойде музата. Само, че докато се прибера главата ми се напълни с толкова много идеи, че не можах да ги подредя равномерно. Ето какво се получи в крайна сметка:

Усещал ли си миризмата на пролетния дъжд? Някога чувствал ли си топлината на неговите капки по лицето си? Аз го правя всеки ден. Оставям дъжда да измие тежестта в очите ми. Оставям го да ме успокои, да ме върне назад в детството. Капките бавно се стичат по умореното ми лице и се вливат в сърцето ми.

Ела с мен. Нека се разходим. Нека сме само аз, ти и капките. Чуваш ли? Те също те викат. Приканват те смело да се спуснеш сред тях. Да се слееш с топлината им. Да усетиш силата им. Да се отпуснеш. Да изчезнеш. Нека изчезнем заедно под дъжда. Толкова е лесно. Затвори очи. Чуваш ли, усещаш ли? Вали! Нека тръгнем веднага. Няма нужда да отваряш очи. Аз ще те водя, а дъжда ще води мен. Само ми се довери.

Без значение е къде отиваме. Нали сме заедно. Ти и аз, пропити от безброй малки капки, носещи ни любовта! Колко бързо пристигнахме само. А до кога ще вали зависи само от нас. Сега сме в нашия малък свят, управляван само от теб и мен. Нашата малка, красива приказка. Какво ще кажеш да оставим дъжда да се сипе още малко? Поне докато отмие всичката болка, която сме насъбрали през годините. Усмихваш се, усмихвам се и аз. Виждам, че дъжда започна да ти харесва. Усещам промяната в затворените ти очи. Сега и двамата сме по-добри. Нека оставим дъжда да вали завинаги.