Извън нощта, която ме скрива, черна като пъкъла, благодаря на Бога за своята душа непреклонна. Затиснат от обстоятелствата, не съм трепнал, нито проплакал. Под тоягата на съдбата, обляна в кръв ми е главата, но непокорна. Отвъд това място на гняв и сълзи надвиснал е страха от сянката. И когато заплахата на годините намери, и ще ме намери, ще съм безстрашен. Няма значение колко е тясна портата… колко е пълно с наказания. Аз съм господар на съдбата си. Аз съм капитан на душата си.
