Винаги така се получава. Независимо дали го искам или не. Хората ме забравят и аз също забравям тях. Приятелства, които са значели много в миналото, в настоящият момент са само мъглива сянка. Не знам защо този факт ме тормози толкова много… не знам защо поражда в мен толкова много въпроси… правилно ли е да заменяме едни хора с други, непрекъснато търсейки новото, различното, интересното? Не е ли по-добре да пазим едно приятелство завинаги в сърцето си? Да го развиваме, да влагаме в него частица от себе си всеки ден, година след година… Явно нещата в реалността са много по различни. Поне на тази мисъл ме навява случващото се около мен. Ние имаме нужда да сменяме компанията си, имаме нужда да експериментираме. За повечето хора това е ежедневие, но аз не обичам промените. Не искам да бъда наранена от хора, които бегло познавам. Споделям най-личните си чувства и преживявания доверчиво и наивно на всеки, който се осмели да ме попита. Да, наивна съм и ако това беше престъпление ме очаква доживотна присъда. Знам, че трябва да се променя, знам също че с времето ще го постигна. Може би самата промяна е причината да се отдалечаваме, да спираме да се интересуваме един от друг. В един момент претърпяваме толкова силна метаморфоза, че  определени хора решават да  ни изтрият от живота си. Но ако промяната е била за добро, тези хора били ли са наши приятели…? Което ме кара да се замисля за начините по които можеш да прекратиш определени взаимоотношения. Разделила съм се с много хора и мога да ги разпределя в три групи… забравените, изтритите и тези, от които съм се отрекла. Най-трудно ми е да говоря за първата част от тях. Там са всички хора, които ми се е наложило да забравя. Всички хора, които са ме наранили с постъпките си, но въпреки всичко заслужават прошка. Вторите и третите са тези, за които не мога да повярвам колко лоши са всъщност. Осъзнавам какво ми причиняват, искам да се откъсна от тях, виждам лъжите им… и изведнъж ги прогонвам от живота си… сякаш никога не са съществували. Има имена, които съжалявам че познавам. Има хора, които не знаят какво е да държиш много на някого и да го обичаш… такива хора не искам в живота си! Благодаря на Господ, че ми даде възможността да видя истинските лица на лъжците и използвачите… най-вече Му благодаря, че ми показа кои са истинските ми приятели!

Обичам ви! Благодаря ви че ви има!