Category: написани на един дъх :)


От септември месец съм на много неподходяща любовна диета. Единственото нещо в менюто ми е “Връзка от разстояние”… и ако това ви звучи вкусно не се заблуждавайте, изобщо не е така.

“Връзката от разстояние” ? Това пък какво е!?!

Казано по възможно най-краткият начин – обичаш някого и той те обича, но идва момент, в който съдбата решава да ви раздели. Именно тогава любимият ти заминава в казармата или за чужбина… или просто учите в различни градове. Това е един много особен вид бъркотия, чрез която можете да си донесете изобилие от сърдечно-душевни проблеми. Предупреждавам ви – НЕ Е ЗА ВСЕКИ! Не се препоръчва за хора със слаби сърца и нерви! Често води до посттравматичен стрес! Има много странични ефекти, но те са индивидуални… така че всеки се спасява така както може.

Приготвя се изключително лесно. Необходимите продукти са:

1. двама влюбени

2. разстояние от минимум 200 км

Начин на употреба:

Тази връзка се използва ежедневно.

Сутрин – кафе, закуска, цигара и… телефонен разговор. За тези, които имат повече късмет закуската може да е вкусна, кафето безкофеиново, а разговорът да трае повече от 1-2 минути. За всички онези, които цял живот са се чувствали като БАЛЪЦИ… честито – кофти закуска, цигарите и кафето са свършили, на това отгоре си се успал и нямаш време да говориш по телефона.

Обед – Това е най-натоварения момент от деня. Така че ако искате да се чуете – внимавай, по-вероятно е да ви затвори. Не си правете празни надежди, най-добре ги запазете за вечерта.

Вечер – След невероятния ден изпълнен с “любов и близост” няма как да не споделите с най-добрият си приятел. НО внимавайте ако най-добрият ви приятел е чашката, защото от скоро в изтрезвителното има лимит на посещенията! Вечерта със сигурност ще се чуете (все пак трябва да си кажете лека нощ), но се предполага че на половинката ви няма да му е много приятно ако сте пияна до козирката и фъфлите! Така, че ще се повторя – не прекалявайте с водката с утеха!  … В 70% от случаите на един от двамата му се спи или ще излиза, така че и този разговор няма да е много дълъг, приемете го!

За да не бъда обвинена за яростен песимист се чувствам длъжна да изкажа някои плюсове на “Връзката от разстояние”:

(след 15 минутно мислене): Единствената положителна страна, която съм видяла до тук е двойната радост. Сигурно се чудите какво е това. Ами много просто: не сте се виждали близо месец и когато настъпи момента на срещата ви… всичко е просто невероятно. Не можете да свалите усмивката от лицето си, чувствате необикновен прилив на енергия, не искате да изпускате дори за секунда ръката му… и какво ли още не. Ако се виждахте всеки ден нямаше да бъде точно така. Радостта е по-сладка и по-силна когато не сте се виждали отдавна.

… Предполагам, че след като сте прочели горе написаното ви е станало ясно, че си имаме работа с нещо  много сложно. Така че ако все пак има някакъв начин да избегнете този вид връзка – ПРОСТО ГО НАПРАВЕТЕ! Няма да съжалявате! Рискувайте, жертвайте се, направете всичко по силите си, но само не се подлагайте на тази любовна диета. Жертвите, които ще направите са нищо спрямо болката, която ще изпитвате от това да се виждате с половинката си един път месечно.

P.S. Извинявам се, ако сарказмът ми е бил в повече :)

Човешкият живот несъмнено е изграден от промени. Независимо дали го желаем или не, те ни достигат рано или късно. А с промените идва и ретроспекцията. Промените ни карат ни да се върнем назад и да си спомним какво е било преди… и какво може би никога няма да бъде. Но въпросът, който се надига в мен е дали трябва да ги считаме за нещо добро или за лошо…? Нима и най-неочакваната и нежелана промяна не води до нещо красиво?

Колкото и да ни се иска не можем да спрем живота си, не можем да останем в един момент завинаги. Винаги нещо се променя. Винаги вървим напред. Дори когато мислим, че това е краят. Дори когато сме се предали… Дори тогава вървим напред, носени на крилете на времето.

Някога, не толкова отдавна прочетох една красива мисъл, намерила място в съзнанието и спомените ми  до ден днешен. Тя гласи: „Ако нищо не се променяше, дори пеперудите нямаше да съществуват.“  За жалост много малко хора харесват промените, а в повечето случаи те водят до нещо добро. Дори когато ни се струва, че съдбата се е обърнала срещу нас и че ни се подиграва, дори тогава всичко се случва с цел. Всичка промяна има своята индивидуална мисия, която далеч в бъдещето води до радост, щастие и може би дори любов. В момента на промяната ние се чувстваме самотни и нещастни, но събитията, които предизвиква тази промяна в бъдеще са за наше добро. За да се развиваме като хора, като личности.

следва продължение…

Сама. Както обикновенно. Сега обаче всичко изглежда много по-различно. Капките дъжд се чуват като конски тропот по стъклата на прозорците. Гръмотевици разрязват спокойствието с остър нож. Въпреки това е тихо. Тихо е в главата ми. Тихо е и в сърцето ми. Само тишина… и страх. Обсебващ страх, пълзящ към сърцевината на душата ми. Страх, отнемащ всяка частица спокойствие. Страх, възцаряващ бетствие! Преди миг стаята приличаше на кошер с пчели. Всички ние бързахме. Хвърчахме напред-назад. Нямахме време да мислим за страха. Сега всичко е различно. Сама съм. В главата ми отекват стъпките на родителите ми. Повтарям си последните думи на мама: „В бърза помощ! В бърза помощ!”  След тях всичко изчезна. Домът остана само с мен. И аз останах само с дома си.

Пълен безпорядък! Хаус. Хаус в тишината. Хаус в ума и душата ми. Остана само надежда. Надеждата за нещо добро. Надеждата за завръшане… Мога само да чакам. Да чакам тишината да си отиде!

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 660 other followers