Щастие
Въпросът ми е “Колко дълго трае щастието?”
Дали има отговор – не знам.
Дори да има – няма да ми го кажеш ти, читателю,
но може би аз, самата, вече знам!
Щастието се намира във всеки нежен полъх,
намира се под клоните на златната върба.
Ако го търсим, знам, ще бъде безконечно-
ще извира то от нашите сърца!
Ала откажем ли се, ний веднъж от него,
забрава тъне в нашите лица,
и щастието хуква надалеко,
като подплашена от коршум сърна!
ЛЕКА НОЩ
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с “лека нощ” не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!
Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те “лека нощ” не си желаят,
но винаги е лека тя!
“Не стой ридаейки на моя гроб.
Аз не съм там.
Аз не спя.
Аз съм във вятъра свободен.
Аз съм…
блясъка в снега.
Аз съм галещия слънчев лъч.
Аз съм нежен есенен дъжд.
Не стой ридаейки на моя гроб,
Аз не съм там,
аз не съм си отишла.”
Това стихче адски много ми хареса.. и няма да повярвате къде го чух за първи път.. Нека започна от начало.. 4 часа е .. аз все още съм по пижама, каня се да седна да уча.. но вместо това се отпуснах на дивана пред телевизора.. бях си пуснала фокслайф и даваха някаква сапунка.. Не ги следя тези работи.. единствения сериял, който съм изгледала от игла до конец е “Оne Tree Hill” .. от другите сериялчета се бях зарибила по “Приятели” и “Секса и града”, но от къде време за глупости :D май много се отклоних от темата.. та гледам аз някаква серия на “Отчаяни съпруги” и в един момент осетих как съм се втрeнчила.. явно ми е станало интересно, но както и да е :D една от героините започна да казва това стихотворение.. успях да запомня само началото и веднага се презимих на компа.. последва светкавично (до колкото може да бъде светкавичен моя глупав компютър) отваряне на Чичко Гугъл.. който всъщност не знае всичко, защото не можах да намеря стихотворението по какъвто и да е било начин. И точно тук в моята “интересна” история се включва Мишко, която ме насочи от кой сезон е /едно ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ за намесата, Миш! Обичам те! <3 / . И така двете започнахме да теглим субтитри и да търсим вече известното стихче.. луда работа! В крайна сметка го намерихме по едно и също време :) СЪДБА! След упоритото търсене реших, че ще е много егоистично да го запазя само за себе си.. така, че ето как се стигна до блога.. :D Стихчето няма да стигне до кой знае колко много хора, по простата причина, че никой не ми чете блога :D . Поне ще знам, че ако някой друг ненормалник тръгне да го търси в нета и напише как започва, ще му излезе блога ми и ще го намери по-бързо от мен. ;)
Защо само ти ме поглеждаш,
Когато другите бягат от мен?
Защо само ти главата си свеждаш
От моите думи така натъжен?
Защо само ти ме следваш неспирно
Изпивайки мойта душа?
Защо само ти ме докосваш,
Тъй леко, сякаш есенен бриз във нощта?
Защо само ти ме разсмиваш така?
Сякаш за мен е създаден Света…
Защо само ти ме обичаш и мразиш
Толкова силно, че чак до смъртта?
Луната пее на звездите,
И рони бисерни сълзи.
Разказва как минават дните
В самота и хиляди злини.
Тя плаче, няма вече слънце
Няма кой да я спаси.
Луната пее на звездите,
И рони бисерни сълзи.
А те се мъчат пак горките
Да я следват във нощта.
Но как да светят те, самите
Щом тъжна пак е тяхната луна?
